ГОСПОДСТВОТО
Бог дисциплинира (наказва) синовете си
(Евреи. 12:1-13)


12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотяга и да не ставате малодушни, 4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да отслабваш, когато те изобличава Той; 6 Защото Господ наказва този, когото люби,
И бие всеки син, когото приема", 7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. 9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучастваме в Неговата светост. 11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. 12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.


ЗА НАЧАЛО:
1. От всичките ти житейски опитности досега, коя те е дисциплинирала най-много? Коя опитност ти е разкрила област, в която не си много дисциплиниран?
2. От всички състезания и съревнования, в които си участвал, кои са били значими поради реакцията на публиката специално към теб?


РАЗСЪЖДАВАНЕ:
1. В ст.1-2 на християните е заповядано да извършват „три” действия, докато тичат в попрището (състезанието) – кои са те? Каква практическа подкрепа оказва облакът от свидетели (някои от които са описани в гл.11)?
2. Като черпиш от техния пример и от собствения си опит, какво според теб означава да се отхвърлят греха и препятствията (пречките, теготите)? А да се тича с настойчивост (упоритост, неуморност)? Да фиксираме (насочим, заковем) погледа си върху Исус?
3. Какво разкриват трудностите (изпитанията, бедите) за взаимоотношението на даден човек с Бога? Как трябва да реагира на Бога човек, когато го дисциплинират (наказват)? В какво дисциплинирането (наказването) от Христос се различава от човешкото дисциплиниране (наказване)? Какви ползи носи дисциплинирането (наказването)?


ЛИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Каква утеха получаваш от знанието, че облак свидетели те наблюдава като тичаш на християнското поприще?
2. Какви две препятствия ти пречат и те сплитат (омотават, впримчват) в твоето състезание? Защо?
3. Какво си открил, че ти помага да държиш погледа си съсредоточен върху Исус?
4. Как те е дисциплинирал Бог в миналото? Какво научи от това?
5. Кое е най-трудното нещо, през което минаваш точно сега? Как Бог използва това в живота ти – в настоящето и в бъдеще?