ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

            
            1. „Да приемем, че има само един път към Бога. Нима някой, който живее в отдалечена част на света и никога не е чул за този един път, ще отиде в ада. Не се ли спасяваме чрез искрените си усилия? Ако сме добри езичници, Бог не е ли доволен?”

            Бог открива себе си на всички хора по различни начини.

  1. Чрез природата – светът около нас със своя ред и сложност, както в огромната вселена, така и в миниатюрния атом, сочи към един Разум извън себе си, Който го е сътворил. Римл.1:19,20: „Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света {В изданието от 1938 г. "света" липсва.}* това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
  2. Чрез съвестта – човек, за разлика от всяко друго същество, има чувство за дълг – „трябва”, което влиза в конфликт с неговото „желая”. „Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават (Римл.2:14,15).
  3. Чрез лични опитности .
  4. Чрез Исус Христос – Той е видимото доказателство за дълбочината на Божията любов към всички хора „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви” (Йоан 1:18).

            Бог съди човека според три критерия:
А) Поклонил ли Му се е в отговор на откровението за Него в природата?
Б) Покорил ли се е в отговор на откровението на съвестта, което е имал, искрено ли се е покорил на Божиите заповеди?
В) Щеше ли да се довери на Христос, ако беше чул за Него? Бог основава съда си на това, което щеше да се случи, ако този човек бе чул евангелието. Това е част от Неговото всезнание – да знае не само какво ще се случи, но и да знае какво би се случило, ако обстоятелствата се бяха подредили по друг начин. Исус заявява това ясно в Матей 11:21-23: „Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел. Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас. И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.” Хоразин и Витсаида бяха градове в Галилея, където Той бе проповядвал и вършил чудеса. Те закоравиха сърцата си и не се покаяха, но Той знаеше, че езическите градове Тир и Сидон щяха да откликнат по друг начин, ако им бе дадена възможност. Това щеше да се вземе предвид в Съдния ден.

            Бог не намира удоволствие в осъждането на когото и да било. Езекил 18:32: „Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте”. Затова на няколко места в Писанието Бог заповядва на Своите последователи да носят благовестието до всичките народи.

            В този смисъл зададеният въпрос за съдбата на онези, които не са чули евангелието, трябва да отстъпи място на по-съществения въпрос за участта на хората, които са чули благовестието, но не са направили нищо. Бог ще претегля всеки въз основа на това, което лично знае за Исус Христос и реакцията му спрямо Него. Към това трябва да се насочи и разговора ни с човека, който ни задава подобен въпрос „Ти самият вече си чул, как ще реагираш?”

 

            2. „Защо трябва да следвам учението на Църквата, след като историята й е пълна с мрачни факти като кръстоносните походи, Инквизицията, размириците между протестанти и католици в Сев.Ирландия и др.под.?”

Този проблем показва, че има огромна разлика между религия и истинско християнство. Библията ни призовава да следваме Христос и Неговия съвършен пример. Сляпото и фанатично следване на Негови несъвършени последователи,  без задълбочено лично познаване на Свещеното Писание и на Божия Дух, неизбежно води до изкривяване на Христовото учение и опозоряване на името на Църквата. Лука 9:51-56: И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува къмЕрусалим. И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]. И отидоха в друго село.

            Има огромна разлика между обвързването с християнските институции и личното взаимоотношение с Христос. Един истински вярващ, (който познава Христос лично), ще има истинска любов и загриженст към тези, около себе си - I Йоан 4:20: „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.”

На тези мрачни исторически факти от историята на Църквата, трябва да се противопоставят и многобройните положителни факти от нейната дейност и влияние. Лошото винаги се помни повече и за него по-дълго се говори, но доброто, което Църквата е вършила и продължава да върши не трябва да остане незабелязано.
Християните са инициатори на следните промени: Прекратяване на робството, закони за забрана на детския труд, реформи в затворите, изграждане на болници и сиропиталища, благотворителни организации като Червения кръст и др.под., обществено образование, влияние върху изкуството и културата и много други. Факт е, че много повече благотворителна дейност се извършва безкористно от християни и християнски организации, отколкото от хуманисти.

 

            3. „Каниш ме на църква, но познавам еди кой си от вашата църква, който се държи много по-зле от други мои невярващи познати.”

Много невярващи могат да изглеждат на пръв поглед по-добродетелни от някои християни. Християнството обаче не е религия за съвършени хора, защото поради грехопадението човешкото естество поначало не е добро и в зависимост от социална си среда, семейно възпитание, образование и други фактори, хората влизат в църквата с различно минало и характер. Напълно възможно е един невярващ да няма проблеми в дадена област, в която друг вярващ да има.  Християнският живот е всекидневна борба със стария човек (от преди срещата с Христос) и на някой вярващ може да са му необходими години непрестанно предаване на Бога, докато види някакво възстановяване на Божия образ в определена област от живота си. Самият ап.Павел казва: „Не че съм уловил вече, нито че съм станал съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос.” (Фил.3:10-12).
Когато един самолет падне, всички говорят за него, но в същото време стотици излитат успешно без никакъв коментар за това. Така и когато единици вярващи хора, не се държат подобаващо за вярата си, това се сочи с пръст, но историята на църквата и нашето съвремие изобилстват със свидетелства за хора, които радикално са променили живота си за добро като резултат от обръщането си към вярата и посвещаването на местна църква. Затова трябва да сме спокойни да признаем, че изключения може и да има, но като цяло църквата си остава най-благодатното място, в което човек изгражда своята добродетелност.
Макар че хората често съдят за християнството по поведението на християните, последната присъда за достоверността на християнството трябва да се основава на живота на самия Христос.
Ако Христос е бил лицемер, тогава няма причина изобщо да се свързваме с църквата. Но ако Той не е бил лицемер, а е бил такъв, какъвто е твърдял, че е – тогава трябва да се посветим на църквата. Целта на църквата не е да носи слава и почит на нейните членове. Църквата съществува, за да почита и да се покорява на Христос.
Християнството представя един съвършен Христос за несъвършени хора. В Христос няма заблуждение. В Него няма нечестие, нито измама. Той обичаше истината; Той вършеше истината и Той е истината!