СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО  И  НИЕ

 

            Въпреки огромното разнообразие от индивидуалности и наличието на изключително надарени хора в една или друга област, все пак естествените човешки способности се движат в определени общоприети граници и всичко, което е извън тях, трябва да има свръхестествен източник.
Обикновено хората се възхищават на необикновените способности, често ги считат за дарби от Бога  (който и да е той) и рядко допускат, че източникът може да не е божествен, а сатанински – особено, когато са видели някаква лична полза от упражняването на тези способности.
Как да послужим на онези, които  търсят услугите на хора с такива способности или сами  ги практикуват?

  1. Първият въпрос, който е важно да бъде изяснен, е дали източникът на тези способности е божествен. Очевидно е, че ако Богът на Библията стои зад тях, Той би ги насърчавал и одобрявал. И тъй като Библията е най-авторитетната книга с информация за духовни същества и всякакви нематериални проявления, съществено е да знаем какво е записано в нея за тях:

 

            Второзаконие 18:9-11: „Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи. Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън (който прави жертвоприношение като изгаря сина си или дъщеря си в огън), никой чародей (който прави черни и бели магии), астролог (който предсказва съдбата и бъдещето на хората по разположението на небесните тела; който прави хороскопи, месечни прогнози чрез биоритми; който изследва, вярва и разпространява зодиака, почита звезди и др.небесни тела и явления; ), гадател (ясновидец; който познава миналото и предсказва бъдещето като гледа на кафе, чай, карти, ръка, черти на лицето, на стъклена топка, пирамида и др.), или омаятел (който омайва като внушава мисли и състояния чрез магии, хипноза, музика и танци, алкохол, опиати и др.), никой баяч (който бае за здраве; прави заклинания; лее куршуми), запитвач на зли духове (медиум, спиритист, контактьор), врач, или запитвач на мъртвите (който вика душите на починалите и се съветва с тях)”.
Към такива мерзости могат да се добавят още и всякакви ориенталски и азиатски култове и философии, окултни науки, вуду религия, автоматично писане, откриване на вода или злато с мисъл или метални пръчки; носене на муски, амулети, талисмани; левитация, телекинеза,  полтъргайст, контакт с НЛО, лечение с екстрасенски умения и др.под.
Отношението наГоспод към изучаващите и упражняващите тези дейности е много категорично Втор.18:12-14: „Защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог. Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.”
Защо един любящ и дълготърпелив Бог така ясно изразява омразата  си (също и в Левит 17:7;19:28;31 и др.)? Когато търсим помощ не от Бог, а от друг свръхестествен източник, ние правим този източник свой бог, кумир, на когото се облягаме за опора в живота, а това Библията определя като идолопоклонство. Христос каза: „На Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш” (Мат.4:10). Освен това Бог е загрижен за проклятието, което тези практики носят върху самите служители от този род, върху техните поколения и върху всички други хора, търсили доброволно услугите им. Ето защо е важно да зададем и следващия въпрос:

            2. Винаги ли тези служители на свръхестественото помагат и ако все пак понякога изглежда, че помагат – на каква цена става това?
Като оставим настрана случаите на чисто шарлатанство, можем да се позовем на самите разкази на такива служители за началото на техните свръхестествени умения. Една част от тях очевидно ги изучават при съответни учители и школи, но друга голяма част започват да практикуват вследствие на някаква значима лична драма, тежко заболяване с изпадане в кома, катастрофа, силен стрес и др.под. (Такъв е случаят и с Ванга, за което разказва племенницата й в книгата за нея.)
Не само началото в това поприще е незавидно, но и следващите години често са придружени с постоянно главоболие, безсъние, страх, мисли за самоубийство. Подобна е съдбата и на „клиентите” на такива служители – след първоначално получения отговор или изцеление, те често се разболяват от нещо друго (в много случаи с неизяснена диагноза или хронично), започват да чуват гласове и да виждат кошмарни образи, поразяват ги депресия и различни психически разстройства, спохождат ги постоянни семейни проблеми, безпричинни финансови провали, чести злополуки и др. такива. Подобна съдба няма нищо общо с характера на нашия Бог! „Където е Господният Дух, там е свобода” – четем във 2 Кор.3:17. Бог не освобождава от един проблем, за да стовари после друг, още по-тежък. Дяволът е този, за когото Библията разкрива, че е „крадец, дошъл  да открадне, да заколи и да погуби” (Йоан 10:10). Затова дори към момента на дискусията с такива хора, те да се чувстват добре и горди с „мисията” си от свише – ние сме длъжни да ги предупредим за проклятието, което неизбежно следва нарушаването на Божията забрана.

            3. А как да обясним това, че понякога ясновидците „познават”?
Самите ясновидци, гадатели, врачове разказват при интервюта и изследвания, че информацията за минали събития и човешки съдби получават отвън, чрез друг глас или доловимо само от тях присъствие на духовно същество, което им разказва или показва имена и факти. Обикновеният човек не може да надскочи границите на времето и пространството, освен ако не свърже духа си с нематериални, духовни сили. А за духовните същества, каквито са демоните, тези граници не съществуват. Хората, търсещи отговор на някакъв личен въпрос или копнеещи на надзърнат в бъдещето си, естествено се поразяват от изключителната точност, с която се изявява миналото им. Тази точност спечелва доверието и вярата им и когато сатанинският дух предвещае на човека някакво бъдеще чрез посредничеството на гадателя или астролога, именно тази вяра и упование в предсказанието, го превръщат в реалност. Сатана се е погрижил да заблуди света, че съдбата на всеки е предопределена и човек не може да избяга от това, което му е писано. Но Бог ни уверява в Библията, че ние сме създадени със свободна воля и право на избор във всяка област на живота ни. Ако това не беше така, нямаше да носим лична отговорност за постъпките си и нямаше да бъдем съдени според тях. И така, когато човек повярва, че това, което му предсказват, просто „му е писано” – това действително се сбъдва, защото по определение вярата е убеждение за изпълнението на неща, които още не се виждат (Евр.11:1). Някои хора подхождат лекомислено и си казват, че те така или иначе не вярват на това, което им е било предсказано, но самият факт, че те са се свързали с нечисти духове (лично или чрез посредничеството на други) и с това са нарушили Божия закон, дава право на сатана да създаде в живота им точно тези ситуации, които е предсказал.

            4. Как да научим хората да се ориентират в многообразието от свръхестествени способности и да разпознават кое е от Бога и кое от дявола?
            ● Най-сигурният начин е човек да познава добре съдържанието на Библията, защото Бог и Словото Му са едно. Библията е мярата, с която можем всичко да изпитаме и да държим доброто, както ни насърчава ап. Павел в 1 Сол.5:21.
Но дори и човек да няма големи познания върху нея, лесно би могъл да се ориентира по въпроса – това свръхестествено проявление, лекуване или предсказание – прославя ли личността на Христос или величае екстрасенса или астролога. „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Гръцки: Исуса.), не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света” (1 Йоан.4:1-3). Личността на Христос заема централно място в Божия план за спасение на човека. Благодарение на Христовата жертва за човечеството, всеки, който повярва, че Исус е бил разпнат за греховете му и че Бог Го е възкресил от мъртвите – ще се спаси. Бог желае също и физическото ни изцеление, но не по омразен на Него начин – при екстрасенс или баяч, защото такова изцеление на тялото завинаги би впрегнало душата ни в робството на сатана.
А колкото до предсказанията, имащи вид на пророчество от Бога – изпълняват ли се с безпогрешна точност или не, носят ли духовно или телесно освобождение за човека или всяват в него ужас и страх, изпълват ли сърцето с благодарност към Бога или не?
Каква е личността на лечителя или пророка – има ли Божия дух на любов, на правда, радост и мир в Св.Дух, живее ли морален живот, здраво ли е семейството му или не, чисти ли са финансовите му дела, с какво име се ползва сред общността си?

            5. Към какви практични стъпки ще насочим човек, който осъзнае, че съзнателно или от невежество е нарушил Божиите повеления и желае да се избави от последствията от този факт?
Да изповяда греха си пред Бога и искрено да се покае за него; със свободната си воля да се отрече гласно от всяко едно от тези деяния и да разчупи тяхната власт върху своя живот в името на Исус; да унищожи всички лични вещи, свързани с тях (книги, предмети) и да прекрати всякакви срещи с тези служители на тъмнината; да се изпълни с Божиите мисли като чете Словото, слуша проповеди, посещава църква, общува с други вярващи хора; да вярва и да живее в реалността на Пр.4:21,22: „Няма да позволя думите на Бога да се отдалечат от очите ми и ще ги пазя дълбоко в сърцето си, защото те са  живот за мен и здраве за цялата ми снага.”