БОГ И СТРАДАНИЕТО



            Въпросът за страданията и злото е занимавал  философи и богослови векове наред, пред него се изправя рано или късно  всеки човек. Съществува тенденция да се обвинява Бог за злото и страданията и цялата отговорност за тях да се прехвърля върху Него.
Класическата формулировка на проблема е: „Ако Бог е всемогъщ, Той не е съвсем добър, щом не спира злото, а  ако е много добър, но е неспособен да спре злото, следва че не е всемогъщ, или не е нито добър, нито всемогъщ”.

Всъщност никой никога не е успял да намери прост, еднозначен и пълен отговор на този въпрос. Библията ни разкрива няколко подхода за разбиране на различните причини за злото и страданието и  каква да е нашата реакция към тях.

  1. Свободата на първите хора да избират.

Страданието не е част от Божия първоначален план (Бит.1-2), то е външен, привнесен фактор в Божието творение. Любовта на Бога към човека е видима от това, че го е създал със свободна воля да избира. Бог е могъл да ни направи машини, но това би ограбило скъпоценната свобода на избора и ние нямаше да бъдем истински хора. Първородният грях на Адам и Ева е основна причина за навлизането на смъртта и страданието в света. В този смисъл отговорността носи човекът, а не Бог. Както казва Д.Филипс: „Целият смисъл на истинското християнство не е в това да се премахне човешката власт да избира, а в постигането на доброволно съгласие да изберем доброто вместо злото.” Пол Литъл добавя: „Щом вселената има смисъл, действията на всяка отделна личност оказват влияние върху другите. Иначе все едно да играем шах като на всеки ход сменяме правилата – такъв живот би бил безсмислен”.

            2. Последствие от нашите собствени грехове.
            Част от страданията, които преживяваме, са директен резултат от упражняване на свободния ни избор за нарушаване на Божиите закони – естествени и духовни. Злоупотребата с алкохол, преяждане, недоспиване, както и съзнателното вършене на различни грехове неизбежно водят до негативни последствия и за тялото, и за душата на всеки човек. Исус посочи връзката между страданието и личните грехове, когато заръча на изцеления от него човек: „Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.” (Йоан 5:14)

            3. Последствие от чужди грехове.
            Не винаги страданието е резултат от нашите грехове. Това важи особено за обществените трагедии – световни войни и местни военни конфликти, бедност и глад поради лошо икономическо управление, срутвания на сгради, потъване на самолети и кораби, екологични катастрофи  поради човешки грешки и безотговорност, шофиране в нетрезво състояние водещо до невинни жертви – списъкът може дълго да продължи и някои статистики отдават почти 95% от страданието по света на тези причини.

            4. Осъждение и наказание от Бога.
            Понякога Бог активно осъжда греха в този свят. Потопът е пример за страдание на глобално ниво, когато грехът предизвиква Божията присъда: „И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите му въобръжаваха, беше само зло – огорчи се в сърцето Си” (Битие 6:5,6). Бог изпълни подобна присъда и в случаите със Содом и Гомор (Бит.19 гл.), което доведе до обществена трагедия, а в други случаи Божията присъда бе над личния грях – напр. за измамата на слугата Гиези (4 Царе 5:27), кражбата на Анания и Сапфира (Деян.5), прелюбодейството на Давид (2Царе 12:14) и др. под..  
От различните библейски примери става ясно, че ако бедите на някого са справедлива награда за лоши дела, страдащият никога не остава в неведение за причината  на своите беди. Освен това, основен принцип е, че Божието осъждение винаги се предшества от настоятелни призиви и предупреждения  за съд и то идва едва, когато предупреждението е многократно отхвърляно. Господ казва чрез пророк Езекиил: „Аз не благоволя в смъртта на нечестивия ...отвърнете се, отвърнете се от лошите си пътища, защо да умрете, о доме, Израилев?” (Езек.33:11)
            Ако Бог реши с един размах да сложи край на злото, ще трябва да унищожи и всички нас. За щастие, Той е не само справедлив, но и дълготърпелив, и многомилостив и ние трябва да сме благодарни, че „не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е въздал според беззаконието ни. Както баща жали деца, така жали Господ онези, които Му се боят, защото познава строежа ни и помни, че ние сме пръст.” (Пс.103:10,13).

            5. Действието на Сатана.
            Чрез божественото откровение на Словото знаем, че съществува този враг на Бога и на човека. Сатана не е грозноват рогат дявол, какъвто ни го представяха в комунистическо време, а интелигентно същество и дори онези, които казват, че не вярват в съществуването му, изпитват суеверен страх от магии и проклятия. Сатана беше победен на кръста от Исус, но е свободен да върши своите зли дела до последния съд. Дали като светъл ангел или като ревящ лъв, той има за цел да разрушава Божието творение и да причинява зло и страдания.  Сатана има временна и ограничена власт да върши това, но докато той все още я упражнява, Господ вдъхва увереност на хората, които са в близко общение с Него: „Противете се на дявола и той ще побегне от вас.” (Яков 4:7)

            Заключение: Очевидно причините за злините и страданията в живота ни могат да са различни, да се припокриват или да останат непонятни за нас. Трябва да сме много внимателни, когато преценяваме причината за страданието на друг човек. Да обвиняваме несправедливо някого, който боледува, че е и голям грешник, означава да добавим на болката му и вина, и осъждение, и изкривяване на Божия образ. Животът на Исус на земята беше изпълнен с премахване на страданието – Той изцеляваше болните, прощаваше на грешните, нахранваше гладните - кои сме ние да преценяваме, че някой ще бъде изключен от тази безкрайна любов и милост на Бога? Нека бъдем духовна и практическа подкрепа за страдащите около нас и така да побеждаваме злото с добро.
Когато ние самите преживяваме страдание, важно е да не бързаме да обвиняваме Бог или другите, но да изпитаме първо сърцето си и да прегледаме делата си. Ако съвестта не ни осъжда – трябва да положим цялата си надежда и упование в Бога да ни преведе през това трудно време и да го използва за наше добро – като ни приближава до Христос, като ни води към зрялост в християнския ни живот, като ни прави по-състрадателни и чувствителни към чуждата болка.
Ние не винаги можем да прозрем Божиите намерения зад това, което ни се случва. Много често Бог ни възвръща много повече, отколкото страданието ни е отнело. В историите на Йосиф или Йов библейските автори не се занимават толкова с въпроса защо Бог е допуснал те да страдат, а ни напътстват как да реагираме на болката. Най-същественото е да помним, че Бог е Бог, Който страда заедно с нас и заради нас!  Това виждаме навсякъде в Библията и то е изразено в най-висша степен на кръста. Бог не просто знае какво е страданието като информация, Той лично го е преживял в лицето на Христос на Голгота, където Го прикова всъщност човешката злина. Бог познава нашите болки и нещастия. Затова Той очаква да Му се доверим, че „всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога” (Римл.8:28) и като деца да се доверим на Баща си, че Той е добър и има съвършен план за нашия живот.

Допълнителни въпроси за дискусия:
            „Какъв е произходът на самото зло?” Може до безкрай да се разсъждава за това, но никой няма пълен отговор – той е в категорията на „Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни довека, за да изпълняваме всичките думи на този закон”. Втор.29:29
            „Как може един добър Бог да праща хора в ада?” Всъщност Бог не праща никого в ада. Всеки човек праща сам себе си. Бог е направил всичко необходимо, за да бъдем простени, изкупени, очистени и да получим достъп до небето. На нас остава само да приемем този дар. Ако го откажем, за нас няма друг вариант освен да ни даде това, което сме избрали.