ЧУДЕСАТА В БИБЛИЯТА


            Когато говорим за чудо, няма да използваме популярната употреба на думата за описание на нещо неочаквано или невероятно, както когато стара таратайка успешно стигне до другия град и ние казваме, „Чудо е, че не се развали на пътя.” Чудесата, за които говори Библията и които преживяваме в личната си християнска опитност са от съвсем различен характер – това са особени Божии деяния в света, които променят или прекъсват обикновения ход на нещата.  
Този обикновен ход на нещата или това, което е обичайно и действа еднообразно по известен причинно-следствен начин, наричаме природен закон. Хората имат склонност да персонифицират законите и науката, но те не са причина за каквото и да било в смисъла, в който Бог е причина за нещата. Законите са само индуктивно, статистическо описание на природните явления.
В този смисъл чудесата не са в противоречие с природния закон. По-скоро „чудесата са необикновени събития, причинени от Бога, а природните закони са обобщения на нормални събития, причинени от Него”. (Дж.Н.Хоторн).Чудесата могат да се разглеждат и като акт на творчество – независим, по-висш акт на Божията свръхестествена сила.


КАК БИХТЕ ОТГОВОРИЛИ?

 Въпрос: „Хората от древността не са ли наричали някои явления чудеса, защото са били невежи и суеверни? Съвременното знание сигурно би предложило някакво естествено обяснение на събитията.”
Разбира се, че някои от библейските чудеса биха могли да се свържат с „естествени” процеси - например разделянето на Червеното море е било придружено от „естествения” процес на силни ветрове, които са събрали водите. Но дори силните ветрове да действат като природен закон, пак е нужна чудотворна намеса от Бога, за да стане това на точното време: водите се разделят точно, когато израилтяните стигат до брега, а се събират върху египтяните, точно след като всички евреи безопасно се изтеглят на суха земя.
Все пак, за много от чудесата в Библията няма естествени обяснения нито за хората тогава, нито за съвременния човек– изцеленията от вродени и придобити заболявания (слепота, проказа), възкресенията (на Лазар, на Христос) и др., са толкова свръхестествени днес, колкото са били и тогава.

Въпрос: „Как да съм сигурен, че чудесата в НЗ са станали, след като те са описани от вярващите ученици, които  не могат да бъдат обективни?”
            Учениците бяха на сцената, когато чудесата се извършваха. Същественият въпрос е не дали са били ученици или не, а дали са казали истината като очевидци на станалото. Днес не можем да кажем в съда, че за да гарантираме обективността на свидетелските показания, ще изслушваме само онези, които не са били на местопроизшествието и нямат нищо общо с него. Нито можем да кажем, че няма да вземаме предвид свидетелствата на очевидци, включително и на жертвите, тъй като ще бъдат предубедени. Важна е винаги истиността, а не близостта или връзката със събитията. Освен това учениците преминаха през смъртния тест като проверка за своята правдивост.
Друго основание да считаме  описването на чудесата за обективно, е че много от тях са извършени пред невярващи очевидци и скептици. Те са извършени публично и пред множества от хора, а не тайно, пред един, двама. Забележително е, че опонентите на Исус никога не са отричали чудесата, които е правил. Те ги приписвали на силата на Сатана или са ги потулвали, както при възкресението на Лазар, но не са ги отричали. С други думи, свидетелите на чудесата са били достатъчно много, а записалите ги – достатъчно вменяеми, здрави и с добра памет, за да се считат техните свидетелски показания за достоверни.

 

Въпрос: „Чудотворни истории се срещат и в нехристиянскте и езическите религии. Защо да смятам, че евангелските чудеса са по-различни?”
Библейските чудеса, противоположно на чудотворните истории в езическата литература и от другите религии, никога не са били непостоянни или фантастични. Те не са пръснати безразборно из Писанията без съгласуваност или смисъл. При тях винаги е имало ясен порядък и цел. Групирани са около три периода на библейската история: излизането от Египет; пророците, които са водили Израил и времето на Христос и ранната църква.
Чудесата винаги са имали за цел да утвърдят вярата чрез удостоверяване на достоверността на посланието или посланика или да демонстрират Божията любов чрез облекчаване на страданието. Те никога не са извършвани за забавление като магически представления. Никога не са били извършвани за личен престиж или за печелене на пари или власт. Когато Исус беше изкушаван в пустинята, Той отказа да демонстрира силата си, когато дяволът Го предизвика. Същевременно като доказателство за истинността на християнската проповед Христос често се позоваваше на чудесата. В Йоан 10:25, 14:11 – Той казва, че ако юдеите се съмняват в Неговите твърдения, да вярват в Него „поради самите дела”. Бог потвърждаваше проповедта и на апостолите в ранната църква с чудеса и знамения. Чудесата в Библията не са само един незначителен придатък към историята, а присъща част на Божието общение с нас.

Въпрос: „Ако Бог е вършел чудеса тогава, защо не ги върши днес? Ако видя чудо, ще  повярвам.”
Още по времето на Христос този въпрос получи отговор. Един богаташ, измъчван в ада, молеше Авраам да прати някой да предупреди петимата му братя, за да не ги последва същата участ. Беше му отговорено, че те имат Писанията. Богаташът настояваше, че те биха обърнали внимание, ако видят някой възкръснал от мъртвите. Но отговорът на Авраам беше: „Ако те не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой – пак няма да послушат” (Лука 16). Същото е валидно и днес. Много хора правят рационалистичното предположение, което изключва самото съществуване на чудеса. Тъй като те принципно вярват, че чудесата са невъзможни, никакво доказателство не би ги убедило, че се е случило чудо. Винаги ще търсят алтернативно натуралистично обяснение за станалото.

 

В заключение:
Близо два века в научния свят е властвал Нютоновия възглед за света, според който Вселената е затворена система и действащите в нея природни закони са абсолютни и предсказуеми. След като Айнщайн формулира „Теорията на относителността” и Планк експериментира с „лъчението на черните тела”, учените се изправят пред приумиците на т.нар. природен закон в един неописан свят, където не съществуват никакви препятствия и не може да се изключва възможността да се случи едно или друго събитие.
           
            В крайна сметка обаче, цялостният въпрос за чудесата опира до съществуването на Бога. Когато се установи този въпрос, чудесата престават да бъдат проблем, защото по дефиниция Бог е всемогъщ и като Автор на всеки природен закон, Той е способен и да го прескочи, за да изпълни Своята суверенна воля.

Как мислите – стават ли чудеса и днес? Били ли сте свидетел на такова?