НАУКА СРЕЩУ  ВЯРА
ИЛИ  СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ

          Популярно е схващането, че всяко ново научно откритие е забиване на още един пирон в ковчега на Бога. От една страна често се намират добронамерени, но неориентирани християни, които твърдят, че Библията казва неща, които тя не казва (напр.относно възрастта на земята), а от друга страна – когато учени говорят върху какъвто и да е предмет, на тях обикновено им се вярва поради респекта към професията им.
Всъщност трябва да се прави разлика между твърдението, че учени водят война срещу Бога и твърдението, че науката е във война с Бога. Ако някои музиканти са войнстващи атеисти, това не означава, че самата музика воюва с Бога. Трябва да се прави разлика и между научните факти, като установени данни и философското тълкувание на тези факти, което неизбежно отразява личните убеждения на тълкуващия ги учен.
Интересно изследване на съотношението между вярващи и невярващи учени е било направено през 1996 год. от Ларсон и Уитам и публикувано в сп.”Nature” от 03.04.1997 г. Това изследване било повторение на анкета от 1916 г. от проф.Лойба, в което 1000 учени били запитани дали вярват в Бог, Който чува молитви, и в личното си безсмъртие. Резултатът е бил, че 40% отговорили с «да», а 60% - с «не». Изключителният ръст на научното познание през следващите 80 год. не променил особено този резултат, защото през 1996 г. 38% от учените отговорили положително на същия въпрос. Очевидно вярата в Бога не може да бъде погребана с нарастването на научните открития.
Така нареченият сблъсък между наука и вяра е всъщност противопоставяне на два мирогледа – натурализъм и теизъм . Натуралистите смятат, че науката е елиминирала Бога, а теистите твърдят, че науката утвърждава вярата в Бога. Очевидно, не може и двете позиции да са едновременно верни и въпреки това – и двете се поддържат от високо компетентни учени. Какво означава това – вярата ли подкрепя науката или науката подкрепя вярата? Или трябва да попитаме: науката натурализма ли подкрепя или теизма?
За много хора силата на науката се състои в това, че тя обяснява – дава ни разбиране за това, което преди не сме разбирали, а с това ни дава и власт над природата. Натуралистите смятат, че само природните науки могат да ни кажат кое е обективно и истинно. Могат ли обаче чрез анализ на боите да ни кажат дали една картина е шедьовър или не? Етиката, изкуството, теологията са области изцяло неподдаващи се на такъв „научен” анализ за обективност или истинност.
Физикът Артър Едингтън илюстрира тази неспособност на науката да се произнася за всичко със следния пример: Един рибар ловял риба с мрежа с 10-сантиметрови дупки. Един минувач го попитал какво може да каже за рибите. „Всички риби имат минимален диаметър 10 см и имат перки”, отговорил той. Тогава минувачът казал, че мисли, че е виждал и риби с диаметър 5 см, на което получил абсурдния отговор: „Всичко, което моята мрежа не лови, не е риба”. Всяка научна мрежа си има размер на дупките – и никоя наука не лови всичко.
По същия начин, ако леля Матилда изпече един сладкиш и го предостави на анализ от водещи учени, химиците ще установят химичния състав, диетолозите ще посочат калорийната стойност, физиците ще анализират елементарните частици, от които е съставен, а математиците ще изчислят с уравнения тяхното поведение. Всички тези науки ще отговорят на въпроса КАК е направен сладкишът, но не и ЗАЩО. Само леля Матилда ще знае този отговор и ако тя не го разкрие, никакви научни анализи няма да помогнат особено.
Следователно, науката е само един от пътищата към истината. Тя може да обясни как действа нещо, но не и защо то действа по този начин. Науката  успешно обяснява механизмите на функциониране на Вселената, но тя не може да обясни кой ги е планирал такива и защо ги поддържа в действие. Науката не може да прави нравствени преценки за нещата, които измерва. За разлика от нея Библията не претендира да обяснява „как” се случват много от нещата, но тя определено предоставя отговор „защо”.
Натуралистичният светоглед свежда всичко до случайност и необходимост и отхвърля идеята за планиране на Вселената и живота. Теизмът твърди точно обратното – че един Бог-Творец е направил това.

Какви научни факти свидетелстват за планиране на света около нас?

  1. Рационална разбираемост на Вселената.  Според Айнщайн най-впечатляващото е не само, че тя е разбираема, но и че тази разбираемост е изразима с чисто математически закони. Всъщност всяко интелектуално изследване принципно стъпва на вярата, че обектът на изследване е разбираем и че човешкият ум има способността сравнително достоверно да обработва информацията за света. Този факт неизбежно води до заключението, че самата Вселена трябва да бъде продукт на интелект извън нея и по-висш от нея. Тъй като натуралистите по принцип не допускат съществуването на нещо божествено извън естествената природа, те търсят обяснение вътре в самата нея чрез хипотезите, че се е самосъздала и се самообяснява. (Как ли да приложим тези хипотези към сладкиша на леля Матилда?)  Теистите казват, че причината за разбираемостта на вселената е това, че и реалният свят и математиката водят началото си от Божия разум, а човешкият ум като създаден по образ на Божия е лесно да разработи математически теории за приложение в един свят, чийто архитект е бил същия този творчески интелект.
  2. Фината настройка на Вселената.  Най-новите изследвания на съвременната физика и космология показват, че много от основните постоянни величини в природата – от енергийните нива на въглеродния атом, до скоростта с която се разширява Вселената – имат точно стойностите, необходими за съществуването на живота. Няма слепи природни сили в действие, всички числа в природата са настроени изключително прецизно не само в широкия космос, но и на земята, и в рамките на Слънчевата система – разстоянието между Земята и Слънцето, гравитацията и температурата на повърхността, скоростта на въртене на планетата – тези и много други параметри трябва да бъдат изключително точно настроени, защото и най-малкото отклонение на който и да е от тях, би направило животът на Земята невъзможен. В този смисъл науката отново сочи към съществуването на интелигентен Творец. Науката установява определени закони и формулира теории, но самите закони не могат да предизвикат съществуването на нещо и да предизвикат функционирането му.
  3. Сложност и информация на клетката.   Едно от най-значимите научни открития за живата клетка е, че тя не е просто материя, а е материя, снабдена с информация. Според Бил Гейтс ДНК в клетъчното ядро ”е като компютърна програма, но много, много по-сложна от всякакъв софтуеър, който досега сме създавали.” Нещо повече - установено е, че генетичният код в ДНК и писменото послание в човешкия език имат еднакъв строеж. Ученият Йоки отбелязва: „Твърдим не че ДНК наподобява съобщение, а че ДНК е съобщение. Така истинският промисъл се завръща в биологията”.  Концепцията за информацията става все по-централна за науката. В Битие четем, че Бог чрез Слово „изговаря” в съществувание  творението. Библейските текстове разглеждат понятието за Слово като по-фундаментално отколкото материята и енергията, защото именно то (Словото) ги сътворява. В този смисъл интелектът и информацията предшестват материята и енергията, така както кодираната от интелигентен дизайнер информация в ДНК предхожда появата на всички сложни органи и системи, изграждащи едно човешко същество.

Заключение: Науката не е погребала Бога. Нейните резултати не само сочат в посока към Неговото съществуване, но и самите научни занимания придобиват смисъл чрез Неговото съществуване. Ако зад Вселената стои Разум и Той е искал ние да сме тук, тогава важният въпрос е: Защо сме тук? Каква е целта на нашето съществуване? Не можем да търсим тази цел в компонентите на природата – материята, структурите и процесите в нея – а извън нея: от някой, който е в подобни отношения с нея, както леля Матилда с нейния сладкиш. Този някой е личностен Бог, което предполага, че Той би общувал с нас – личностите – по начин, по който нещата не могат. Как и какво е говорил Бог на нас? Единствено Библията има отговор на този въпрос в Исус Христос: „Словото стана плът и пребиваваше между нас, и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.” (Йоан 1:14). Исус Христос е истината.

 

КАК БИХТЕ ОТГОВОРИЛИ?

 Въпрос: „А кой създаде Бога?”
Според закона за причинно-следствената връзка не може да се появи никакво следствие без да има причина. Връщайки се назад по веригата причина-следствие стигаме накрая до една безпричинна причина, която е Бог. По дефиниция Бог е вечен и несътворен. Ако Бог беше сътворено същество, Той нямаше и не можеше да бъде Бог – такъв щеше да бъде именно Неговия Създател. Тъй като Бог не е следствие, Той не се нуждае от причина.

Въпрос: „Щом науката не може да докаже Бога, това не означава ли, че Бог не съществува.”
            Напълно естествено е, че не е възможно да „докажем” Бог в епруветка или чрез чисто научни методи по емпиричен път. Не можем да докажем и че Христос е бил разпънат на кръст, защото историята в същността си е неповторяема, но това не прави събитието недостоверно или личността несъществуваща. Научният метод  е приложим единствено при измеримите неща. Никой не е виждал 3 м любов или 2 кг справедливост, но не отричаме тяхната реалност. Атеистичното твърдение, че няма Бог е още по-трудно за доказване, защото то предполага че атеистът трябва и да знае всичко, в противен случай винаги съществува възможност да има Бог, Който е извън познанията му. Понякога хората отхвърлят Бога не толкова с разума си, колкото с волята си и става въпрос за „не искам”, а не за „не мога”. В Библията се казва, че понякога хората отхвърлят Христос  по някоя от следните причини: от невежество - Римл.1:18-23 (често самоналожено); от гордост (Йоан 5:40-44); от нравствени съображения (Йоан 3:19-20).


Натурализъм – философска позиция, според която всичко, което съществува е материя и няма нищо извън нея; философско обобщение на методите и заключенията на природните науки.

Теизъм – религиозно-философско учение, според което Бог е абсолютна личност, Която е създала света и го управлява по Своя воля.