ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС – ФАКТ ИЛИ ЛЕГЕНДА

 

            Повечето религии имат някои общи черти: учат хората на добро, дават надежда за вечния живот и имат своя свещена книга и водач. Но християнството се откроява с това, че за разлика от другите духовни водачи, чиито гробове днес са се превърнали в места за поклонение, то твърди, че Исус Христос е възкръснал и Неговият гроб е празен. Както Уилям Крейг заявява: „Без вяра във възкресението е нямало да има християнство.” Много духовни водачи са оставили на света различни философски учения и вярвания, водили са вдъхновяващ живот, примерът им се помни от последователите им днес, но само за Исус Христос се твърди, че е възкръснал, което Го поставя на друг пиедестал. Кой може да се справи със смъртта, ако не е Господар на живота? Без възкресението християнството би било едно от многото добри учения, а може би и жестоките гонения, и времето биха го заличили. Професор Милиган отбелязва: „Още от своята зора, християнската църква не само вярва във възкресението на своя Господ, но и тази вяра е неразривно вплетена в самото й съществуване.”(Miligan.TheResurrectionofourLord,170). Както заявява Уилбър Смит, „всички новозаветни свидетелства показват, че основно благовестието е не „Следвайте всеотдайно този Учител!”, а „Исус и възкресението!””(Smith. Therefore Stand, 370).
За живота и възкресението на Христос пишат не само новозаветните автори, но и римските летописци Тацит, Плиний младши, Светоний и еврейският историк Йосиф Флавий. Последният, писал в края на първи век след Христа, ни е оставил тези великолепни редове: „Някъде по това време е живял Исус, мъдър човек, ако е оправдано да Го наречем „човек”, понеже Той е бил чудотворец и учител на човеци, получили с радост истината. Привлякъл е към себе си и мнозина юдеи, и доста езичници. Бил е Христос и когато по настояване на първенците между нас Пилат Го е осъдил на разпъване, онези, които са Го обичали, не са Го изоставили. На третия ден Той им се явил отново жив, както божествените пророци са предрекли за Него, това и още десет хиляди чудни неща, а племето на християните, наречени така на Него, съществува и до ден днешен.”(Iosephus. The Antiquities of the Jews, 18.3.3.).
Без възкресението християнството би било едно обикновено религиозно учение. Дори проповедникът Апостол Павел заявява в писмата си: „Ако Христос не бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.”(1 Коринтяни 15:14). Именно възкресението отделя Христос от многото религиозни водачи, за да Му отреди мястото на Божий Син и Господар на живота.
Никой от нас днес не е присъствал на самото възкресение. Нямаме репортери от мястото на събитието, нито видео материали. Нека оставим настрана вярата, преданията, традициите и да разсъждаваме логично.
Достатъчно е намирането и излагането на показ на мъртвото Христово тяло, което поставя край на всички твърдения на неговите ученици за „живия” Господ. Но нито римляните, нито юдеите, осигурили стража на гроба Му, не могат да ни покажат мъртвото тяло.
В следващите редове желая да опровергая някои от съществуващите теории, които поставят под съмнение възкресението на Христос.
1. Теория за припадъка
Според нея Христос изобщо не е умирал на кръста, а само е припаднал. Когато са Го положили в гроба, Той е бил още жив. След няколко часа, благодарение на хладния въздух вътре в гробницата и живителното въздействие на благовонията, с които е бил погребан, е дошъл в съзнание, станал е и е излязъл. Тази теория за пръв път е изложена преди два века от Венторини. Напоследък отново се появяват нейни привърженици: хетеродоксална група мюсюлмани, наречена Ахмадия със седалище Кадиан, Индия. Но никой, нито в синедриона, преторията или на Голгота не се е усъмнил, че Христос е бил мъртъв. Според войниците, както и според Христовите последователи, Христос все пак е издъхнал на кръста. И врагове и приятели гледат разпнатия и виждат, че той вече не е жив. На първосвещенниците не им хрумва да се усъмнят, че Той е мъртъв, а се опасяват, да не би учениците Му да прибегнат до измама, поради което поискват от Пилат стража на гроба. От друга страна, самите Христови ученици не Го възприемат като човек дошъл в съзнание, а като Господар на живота, победил смъртта. Който приема тази теория, би трябвало да приеме и факта на отваления камък, тежащ приблизително два тона. Нелепо е да смятаме, че дори да е успял да премести камъка, Исус се е преборил и с римската стража. Ако Христос просто се е съживил от наподобяващ на смърт припадък, би трябвало Той да обясни на своите ученици, какво се е случило. Ако е твърдял, че е възкръснал от мъртвите, а всъщност не е умирал, естествено би било да Го считаме за измамник и лъжец. Всичко това ни кара да заключим, че тази теория е неустойчива и трудно може да се приеме за истина.
2. Теория за кражбата
Според тази теория учениците са отишли на гроба през нощта и са откраднали Христовото тяло. А кому е нужно едно мъртво тяло? Колкото и да обичаме наши близки хора, само няколко дни след смъртта им ние бързаме да погребем разлагащото се вече тяло. Отново се сблъскваме с огромния камък и римската стража. Самите ученици са били изненадани от бързия и негативен развой на събитията, сполетели техния учител. В нощта на залавянето те се изпокриват и дори Петър, най-смелият от тях, се отрича три пъти от Христос. Учениците изоставиха Христос, докато беше жив, затова някак нелогично звучи да рискуват живота си за мъртвото Му тяло. Ако допуснем, че все пак са решили да го откраднат, какво да кажем за войниците. Заспиването на пост според законите на Рим се наказва със смърт, което ни кара да мислим, че те не биха постъпили лекомислено за няколко часа сън. Даже да допуснем, че войниците са получили щедър подкуп, откъде бедните ученици са намерили много пари и защо биха ги дали за мъртво тяло? Ако предположим, че те са извършили това измамно дело, ще се сблъскаме с факта, че те са били почтени мъже, което научаваме в последствие от писмата им до първите християни. Нещо повече – всички ученици без Йоан умират като мъченици. Подложени са на гонения и мъчения, защото неотклонно отстояват убежденията си. Както пише Пол Литъл: „Човек умира за нещо, в което вярва, дори то да не е вярно, но не и за нещо, за което знае, че е лъжа.”(Little, KnowWhyYouBelieve, 173). Най-скъпото нещо, което човек има на тази земя е неговият живот. Никой здравомислещ индивид не би го пожертвал за една сътворена от него самия лъжа.
Възможно ли е римляните да са изнесли тялото? Прокураторът само е имал сметка да държи тялото в гроба. Пилат Понтийски се е вълнувал главно от едно – да запази мира. Причината, поради която той дава стража на юдеите, е да пази гроба на Исус, за да не бъде откраднато тялото Му. А ако то е взето от юдеите неприятели на Христос, то при първото твърдение за Неговото възкресение, те биха го изложили на показ. „Трудностите пред вярата може да са големи, но нелепиците на неверието са още по-големи.”, отбелязва Джордж Хансън(Hanson. G. Theresurrectionandthelife, 24).
3.Теория за халюцинациите
Според тази теория във всички случаи, когато Христос се явява на един или друг, става въпрос за халюцинации. Ако подобно твърдение е вярно, това, както се изразява Грешам Махен, означава, че християнската църква се основава на болестното състояние на неколцина души, живели през първи век от нашата ера. Теорията за халюцинациите не е правдоподобна, защото противоречи на някои закони и правила, на които, според психиатрите, виденията задължително са подчинени.
3.1. Като цяло само определен вид хора получават халюцинации. Бихме могли да ги опишем като силно чувствителни, много нервни, с богато въображение. А Христос не се явява на представители на строго определен психологически тип.
3.2. В подсъзнанието на човека халюцинациите са свързани със строго определени изживявания от миналото. Така например, можем да допуснем, че майка, скоро загубила детето си, е възможно да го съзре някъде сред играещите в училищния двор деца. Но халюцинациите са твърде индивидуални и крайно субективни. Почти изключено е двама души да получат една и съща халюцинация по едно и също време, а Христос се явява на много хора. В писмото на Апостол Павел до вярващите в Коринт, Христос се явява, както на отделни личности, така и на петстотин души в едно събрание (1 Коринтяни 15:5-6).
3.3. Халюцинациите обикновено са ограничени като време и място. Те най-често се появяват в места, които навяват тъга по време, което събужда спомени. Свидетелите, които говорят за среща с Исус, описват това да се е случило на различни места, по различно време: рано сутринта на жените пред гроба, привечер на пътя за Емаус, рано сутринта край езерото и т.н.
3.4. За халюцинации е нужно човек да живее в надежда и очакване, така че желанието да породи мисъл. В случаите, където Христо се явява след възкресението, неговите последователи започват да вярват пряко волята си. Те не са от хората, предразположени към халюцинации.
Халюцинациите никога не са вдъхновявали хората да живеят в пълно себеотрицание, дори страдание, и да се впуснат в начинание, достигнало размерите на света.

4. Теорията, че жените и всички други след тях са отишли на друг гроб
Възможно ли е жените да забравят мястото на гроба, само за две денонощия? Когато съобщават за празния гроб, Петър и Йоан, също го намират. Ако Христовите последователи са се заблудили, то сигурно Синедрионът не е могъл да отиде и да го покаже на всички, което би накарало учениците да млъкнат завинаги. Дори жените, учениците, римляните, юдеите да са отишли на друг гроб, едно нещо е сигурно - собственикът на гроба, Йосиф от Ариматея, е щял да ги упъти.
След всички тези логични разсъждения на здравата мисъл, ще прибавим свидетелството на очевидците. За тях четем в новозаветните писания. На Новия Завет са намерени 24 600 ръкописа, което го поставя, далеч над съществуващите творби от световната класика. Освен това, времето между изпълнението на събитията и записването им е твърде кратко, което свидетелства за тяхната достоверност. Както заявява светият Апостол Петър: „Ние бяхме очевидци на Неговото величие!”(2 Петрово 1:16). С възкресяването на Христос от мъртвите, Той открито е обявен за Божий Син. Именно Христовото възкресение поражда голямата надежда на християните за вечен живот.
Като вземем в предвид неоснователността на теориите, които отхвърлят възкресението на Христос и прибавим към тях свидетелството на Христовите ученици, а по-късно и факта, че посвещават останалата част от живота си да проповядват разпнатия и възкръснал Господ, като платят високата цена на мъченичеството, за нас остава единствено да приемем, че възкресението на Христос е една реалност.