В ЗАЩИТА НА БИБЛИЯТА

ОСНОВАНИЯ ДА СЧИТАМЕ БИБЛИЯТА
ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА КНИГА

 

І. Цялост на Библията.
         Уникална структура:
         1. Писана е в продължение на 1500 години.
2.Създадена е от повече от 40 автори с различна професия, образование и длъжност.
3. Писана е на три континента (Азия, Африка и Европа), на различни места (в пустиня, в тъмница, в дворец, на заточение и др.), в различно време (на мир, на война).
4. Писана е на три езика: староеврейски (целия СЗ), арамейски (Дан.2-7 гл., стиховете в Ездра 4-7 гл., думите на Исус в Мат.27:46) и гръцки (НЗ).
            5. Написана е в най-различни литературни жанрове (исторически летописи, закони, пророчества, притчи, нравоучения, поезия, биография, др.)
6. Съдържа стотици теми по най-различни въпроси от всички сфери на живота.
         Въпреки това разнообразие от фактори и условия: От първата до последната страница Библията проследява един основен разказ за изкуплението на човечеството от Бога. Сред всички описани образи в нея, изпъква на преден план този на единствения, истинен и жив Бог, изявен чрез Исус Христос.

ІІ. Ненадмината по превод и разпространение:
         Според данни на Обединените библейски дружества, Библията (или отделни нейни книги) е излизала на над 2200 езика, които са основно средство на общуване на над 90 % от населението на земята.
Няма друга книга с цялостен тираж като този на Свещеното писание - той наброява милиарди и като цял текст, и като отделни части от него.
        
ІІІ. Устояла на вековни гонения и критики.       
         В сравнение с други писания от древността съдържанието на Библията е потвърждавано от повече ръкописи, отколкото всеки десет други класически произведения взети заедно. Броят на тези ръкописи и тяхната близост до първоизточника категорично свидетелстват за точността на преписа. (За сравнение: до днес са запазени над 25000 ръкописа на части от НЗ, на второ място се нарежда Омировата „Илиада”, от която са запазени едва 643 ръкописа като първият препис е чак от 13 в.).
Библията е устояла на многократни опити да бъде забранена и унищожена още от времето на римските императори, та до днешните комунистически режими. Няма друга книга, която да е била толкова яростно атакувана от различни критици и скептици и да е останала непоклатима във времето.

ІV. Уникална като съдържание.
         1. Библейските пророчества – стотици библейски предсказания, направени преди столетия, са се изпълнили дословно, което отличава Библията от всички други книги, претендиращи за боговдъхновеност.
В СЗ са предсказани времето (Дан.9 гл.), града (Мих.5:2) и естеството (Ис.7:14) на Христовото раждане, както и десетки други детайли от живота, смъртта и възкресението Му (Ис.53 гл.). Сбъднали са се и пророчествата за разрушаването на Едом (Авд.1 гл.), за проклятието над Вавилон (Ис.13 гл.), за разрушаването на Тир (Ез.26 гл.) и Ниневия (Наум 1-3 гл.) и за завръщането на Израил (Ис.11:11).

            2. Съгласуваност на библейските текстове с научните факти.
Въпреки, че са изразени с думи от всекидневния живот и опит, много принципи на съвременната наука са били записани в Библията като природни факти много преди учените да са ги потвърдили експериментално. Ето някои от тях:  земята е кръгла (Исая 40:22); Закона за запазване на масата и енергията (2 Петър 3:7); кръговратът на водата в природата (Еклесиаст 1:7); огромното количество звезди (Йеремия 33:22); Закон за увеличаващата се ентропия (Псалм 102: 25-27); първостепенната роля на кръвта в жизнените процеси (Левит 17:11); атмосферната циркулация (Еклесиаст 1:6); гравитационното поле (Йов 26:7) и много др.
      3. Историческа достоверност на библейските документи – потвърждава се от множеството археологически находки, удостоверяващи точността на посочените в Библията географски места, имена на владетели, родословия, дати,  събития, религиозни обичаи. Някои по-забележителни открития са: Свитъците в пещерите край Мъртво море (от 1 в. пр.Хр.); Писмата от Лахиш (от времето на Йеремия), плочките от гр.Евла (с данни за много библейски градове, имена и обреди) и др.
V. Влияние върху културата и цивилизацията.
         Счита се, че Библията е повлияла на западната литература повече от всяка друга книга. Още от Средновековието тя става неизчерпаем извор на идеи и теми за писатели, поети,  композитори, художници, както и на огромен брой специализирана богословска литература, речници, атласи и енциклопедии, апологетични трудове и др. „В цялата световна история няма книга като Библията, която на свой ред да е вдъхновила написването на толкова много други книги” (Б.Рам).
В „Нова Енциклопедия Британика” Г.Дейвис отбелязва: „Библията въвежда своя възглед за Бога, за всемира и човечеството във всички основни западни езици, а оттам – и в мисленето на западния човек. Тя се превръща в най-достъпния, познат и надежден източник и пробен камък на западните интелектуални, нравствени и духовни идеали.” (ЕВ, 904 стр.).

Заключение: Свещеното Писание е уникално, неповторимо и превъзхождащо всички останали книги.

 

КАК БИХТЕ ОТГОВОРИЛИ?

 Въпрос: „След като Библията е писана толкова отдавна и превеждана на толкова езици, как да сме сигурни, че е боговдъхновена и че  няма грешки при преписването й?”

            Както и при други древни литературни творби, оригиналът на СЗ не се е съхранил. Но в сравнение с тях точността на писарите, изготвяли ръкописите на СЗ, е наистина изключителна. Причината е, че в юдаизма поколения книжници – оферими, талмудисти, масорети и др. - са били натоварвани да съхраняват библейския текст и да го преписват с изключителна прилежност като дълг пред Бога и с голямо благоговение пред Свещеното писание. Според юдеите по-старият препис на Писанието не се считал за по-ценен, напротив - новият и надлежно проверен препис бил запазван като по-съвършен и неповреден, а по-старият, сгрешен дори на 1 място бил отхвърлян и унищожаван. Това е друга причина, освен гоненията, да липсват много стари преписи на еврейската Библия. Масоретите се славели със своята дисциплинираност и педантичност при преписването, те използвали сложна система от изчисления, броене на буквите, номериране на всеки знак и стих, за да не се изгуби и една точка от Закона.
Съвременно доказателство за точността на преписите са свитъците от Мъртво море, намерени през 1947 г. , които са правени едно хилядолетие преди най-стария ръкопис известен дотогава (от ок.980 г.сл.Хр.) и които почти не се отличават едни от други. Археологът Бъроус от Йеилския университет прави сравнителен анализ: „От общо 166 думи в Исая 53 гл. има само 17 букви, които се разминават – това са несъществени различия в правописа и дребни стилистични промени в употребата на съюзи, което изобщо не променя съществено смисъла на стиховете.”
За точността на старозаветните летописи  историците съдят и по съдържанието на нееврейски писмени паметници – египетски, асирийски, вавилонски – които свидетелстват за точното предаване на еврейските имена на царе, места и народи дори при транслитерация на съответните езици. Други важни източници са Септуагинта (гръцкия превод на еврейските Свещени Писания) от ІІІ в.пр.Хр.) и Петокнижието на самаряните, които също потвърждават надеждността на текста - множеството редакции и поправки в тях се свеждат главно до правописа и подбора на думите.

По отношение на самото съдържание и послание на Свещеното Писание – най-важното е, че то е в-дъхнато от Бога. Петър ни казва че „святите човеци са говорили от Бога, движени от Св.Дух” (ІІ Петр.1:21). Вдъхновението или в-дъхването от Бога е тайнствен процес, при който Бог използва личността и стила на хора писатели, за да създаде божествено потвърдени и непогрешими писания. Непогрешимостта не означава, че всички думи в Библията са еднакви. Боговдъхновеността не изключва многообразието на изразните средства. Четирите евангелия разказват една и съща случка по различни начини – съобразно с различните хора. Различните личности, които Бог употребява, слагат своя отпечатък  върху стила и езика на написаното. Боговдъхновеността не е механичен, а динамичен процес. Тя не изисква употребата на научен, технически език, защото е написана за обикновените хора от различните епохи на ясен, достъпен  език. В Библията се употребяват и закръглени числа и изрази за хора в строго определена културна среда. Предаваните разкази не винаги са напълно изчерпателни, но непълнотата не означава неточност. Библията обаче е пълно откровение за всичко, от което човек се нуждае, за да вярва и да прилага вярата в живота.
Счита се, че непогрешимостта обхваща само  първоначалните текстове, за да се запази неповторимото Божие послание, облечено в думи, но това не означава, че Библиите, които притежаваме днес и които не са напълно непогрешими, не са Божие Слово. Някои смятат, че е възможно Бог да не е допуснал запазването на оригиналите поради склонността на човека да се кланя на религиозни реликви (4 Царе 18:4). Поради съществуването на хиляди преписи, на практика е невъзможно текстът да се видоизмени и можем спокойно да смятаме добрия препис или превод на първоначалните ръкописи за вдъхновено от Бога Слово.
Павел ни насърчава: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.” (2 Тим.3:16).